Ако имаше избори през септември, ГЕРБ–СДС щеше да получи 26,9%. ПП–ДБ

Ако имаше избори през септември, ГЕРБ–СДС щеше да получи 26,9%. ПП–ДБ – 13,9%, „ Възраждане “ – 13,7% и ДПС–Ново начало – 13,6% се движат в „ пакет “, като интригата за второто място става все по-оспорвана с укрепването на ДПС–НН през последните месеци, с отчетливата ерозия при ПП–ДБ и със затвърждаването на позициите при „ Възраждане “. Българска социалистическа партия събира 6,7%, а МЕЧ – 6,6%, което също демонстрира съществуване на състезание. Има Такъв Народ е с 5,3%, а „ Величие “ – 4,5%. Алиансът за права и свободи трайно губи позиции и остава под „ чертата “ с 2,6%. Данните са от без значение изследване в границите на постоянната изследователска стратегия на социологическата организация „ Мяра “. Изследването е извършено „ лице в лице “ с таблети сред 4 и 12 септември 2025 година измежду 802 пълнолетни български жители. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3,5 при 50% дялове, като 1% от извадката се равнява на към 54 000 души.



След началото на новия политически сезон държавното управление продължава да регистрира плавна ерозия в оценките. Народното събрание остава на трайно ниски равнища на утвърждение. Президентът резервира позитивно публично отношение при известни съмнения в стойностите през годината. Електоралните настройки сочат възходяща конспирация за второто място, както и за позициите след него.

Към средата на септември позитивното отношение към държавното управление на Росен Желязков е 17,4% против 69,2% негативно. Останалите се двоумят. Макар при започване на мандата кабинетът да получи известна приемливост поради насъбраната отмалялост от политическата рецесия, заемът на доверие към него понижава. Ако преди време позитивните оценки даже надхвърляха 20%, в този момент те са по-ниски, до момента в който негативните трайно минаха над 60% и към този момент се приближават до 70%.



Подобно понижаване на доверието в хода на мандат е предстоящо, само че евентуално се усилва от бързо насъбраните напрежения през последните месеци, както и от засилващото се опълчване с опозиционните сили по разнообразни тематики и проблеми.



Традиционно Народното събрание остава една от най-нехаресваните държавни институции в България. Превърналите се в всекидневие междуличностни несъгласия и директни политически конфликти евентуално способстват в допълнение за отрицателната му оценка. След началото на новия политически сезон Народното събрание събира 76,2% публично отрицание против едвам 14% утвърждение. Останалите се двоумят.



При президентската институция позитивните оценки надвишават негативните – 44,6% положителни против 37,9% отрицателни. Останалите се двоумят. Това е в контрастност с отношението към останалите институции в България. През годината имаше съмнения в оценките за президентството, да вземем за пример към позицията на Румен Радев за еврото.